Цели

Основната цел на проекта е създаване и развиване на изследователски бази данни, посветени на медийната среда в България. Тези бази данни ще се създават, съхраняват и обновяват чрез формирането и организацията на Център за медийни изследвания, който ще работи постоянно. До тази основна цел екипът на проекта възнамерява да достигне чрез създаване на мрежа от изследователи, журналисти и учени и чрез организация и провеждане на ежегодни проучвания на медийната среда в България за целия тригодишен срок на проектното предложение с последващ анализ и метаанализ на данните, както и ежегоден метаанализ на интерпретациите на изследователите в различни публикации. Тъй като в България на този етап няма съществуващ център, ангажиран конкретно с наблюдението и изследването на медиите, с тяхното развитие и промяна, с тенденциите на развитие на журналистическата професия, екипът цели резултатите от тригодишната работа да спомогнат за създаването и разработването на национален Център за медийни изследвания, който чрез подходяща методология и активни изследователски усилия да дава ясна и вярна представа за състоянието на националната медийна среда във всички аспекти на нейното развитие - икономически, социални, политически, образователни, професионално-етични, както и по така съществените въпроси на медийните политики, медийните съдържания, променения профил на аудиториите и мн. др.

Една от поставените цели на екипа е изследване и изясняване на съдържанието на понятието “медийна среда” от гледна точка на комуникационното знание и медийните изследвания, цел, която  ще бъде достигната чрез сравнение с други понятия в научната област и с теоретичен анализ на тяхното съдържание. Съществуващите до този момент представи за понятието идват от други научни и професионални области^[1] и в тях липсва конкретност. Същото се отнася и до конкретизиране на съдържанието на понятието “медийна среда”, което да го отличава от сходните “медийна екология” (“media ecology”), “медиен ландшафт” (“media landscape”), “медиасфера” (“media sphere”) и др. Тази работа върху понятията е важна за екипа с цел укрепване и засилване на образователния потенциал във ФЖМК и други висши учебни заведения, в които се преподават комуникационни специалности и е част от фундаментални научни изследвания. Без ясно установени разграничени понятия преподаваните знания по съответните дисциплини могат да страдат от липса на достатъчни достоверност и актуалност.

Резултатите от изследователските усилия ще бъдат оповестени и дискутирани на разнообразни научни форуми и ще бъдат публикувани в престижни академични издания, като ще послужат за целите на образованието по журналистика и други комуникационни специалности у нас и в чужбина. Като резултат от бъдещите професионални дискусии общността на журналистите ще бъде по-мотивирана да предоставя редовно и като първоизточник изчерпателна, систематизирана информация за самите медии и журналистите.

Основната хипотеза на проекта е свързана с метода метаанализ, който за целите на проекта обозначава анализ, обобщаващ, съчетаващ и интерпретиращ резултатите и данните от регулярно провеждани и периодично систематизирани интердисциплинарни научни изследвания. Въз основа на резултатите на проведения метаанализ на данни от последователни изследвания и получени хомогенни изводи екипът се стреми да очертае достоверна картина на тенденциите на медийната среда в България:

-          Рискове пред журналистиката и медиите в България;

-          Медийното законодателство и етичните норми в журналистиката;

-          Професионалните стандарти;

-          Медиите и демокрацията;

-          Медиите като индустрия;

-          Процеси и сливания в телекомуникационните, медийни и онлайн индустрии;

-          Финансиране на медиите;

-          Финансирането и регулацията на обществените медии;

-          Регулацията и саморегулацията на медийната среда;

-          Динамика на медийния пазар у нас;

-          Ролята на медиите и журналистите в новите социално-икономически условия.

Част от приносния характер на проекта е, въз основа на изследванията, редовно да бъдат изготвяни препоръки и насоки за преодоляване на някои дефицити в общата картина на медиите в България. Те ще бъдат обявявани на редовни публични представяния, уъркшопи, конференции, семинари, открити за всички, които се интересуват от тези ключови за съвременните демокрации проблеми.

Резултатите от изследването по проекта ще бъдат от полза както за изследователите в областта на медиите и комуникациите, така и за всички, които практически са ангажирани с тази дейност, особено в новите условия на медийния пазар у нас. Една от целите на този проект е и да спомогне за ясна ориентация в медийната среда в България, особено с оглед на промените вследствие на дигиталната трансформация. Това е постигнато във всички страни, които са заявили свободата на словото и медийната свобода като висши ценности на социалното си развитие. Макар и не като основна цел, проектът ще има положително влияние и върху образованието в сферата на комуникационните специалности. Подобно изследване е в пряка връзка с Националната стратегия за развитие на научните изследвания на Република България за периода 2017-2030 г. 

Основният изследователски подход за изпълнение на проекта предполага прилагане на принципите на метаанализа на обекта на изследване -  медиите и комуникациите и тяхната роля в обществения живот. За постигането на изследователските цели ще се разработят и прецизно ще се адаптират към обекта следните методи, похвати и техники: първоначално изследване чрез количествени и качествени методи на медийната среда в България и елементите, които я изграждат;  ще бъдат формулирани, доказани и защитени предложените теоретични концепции; ще бъде изграден концептуален модел, осигуряващ иновативна изходна точка за изследване на интересуващото ни научно поле.

Този подход включва анализ на журналистическите структури, преглед на информационните ресурси, структуриране на статистическа и друга информация, интервюта, анкетни проучвания, наблюдения, експертни оценки и др. Той може да бъде определен като интердисциплинарен, тъй като в провеждането на изследването, в анализа на неговите резултати и в тяхното обобщаване ще участват изследователи от различни научни направления. Използваната методология включва още теоретични, теоретико-емпирични методи за изследване като проучване на научни източници: проучване на медийната трансформация и нейното влияние върху комуникационните професии и върху обществените нагласи в България; изследване на промените във възприемането на комуникационните професии в работната среда и авторитета на комуникационните професии; анализ на теории и концепции; библиографски анализ на тематични публикации; медиен контент анализ. Активно ще се използват методите наблюдение, мониторинг, анализ и синтез върху различни пластове на изследвания обект, например тенденциите на промяна на нагласите на  аудиторията или състоянието на  обучението по комуникационни професии.

За успешната реализация на подобно изследване е необходим и ще бъде използван интердисциплинарният подход, като при конкретните задачи могат да бъдат привличани консултанти от различни области на науката и практиката.

Конкретните  цели, свързани с проучването от различни изследователски гледни точки на научния проблем, заложен в изследването, ще се достигнат и чрез метаанализа върху данни и изследвания на новинарските медии в България. Крайният резултат ще даде на изследователите в България, Европа и света достоверна картина на медийната среда в страната в развитие и в контекста на:

-                     медийно право;

-                     медийна отчетност;

-                     устойчивост на журналистиката;

-                     журналистически умения;

-                     модели на медийно потребление;

-                     медийни компетентности.

Крайната цел на проекта е създаването на постоянно действащ Център за медийни изследвания и мрежа от изследователи и журналисти около него, който ще обединява усилията на комуникационни специалисти, социолози, анализатори на данни, практици от различни медии, студенти, докторанти и постдокторанти и който ще се превърне в устойчиво звено за мониторинг на медийния процес  в България по примера на редица демократични страни с висока култура на свободата на медиите, към чиято общност се стреми да принадлежи и Република България.

[1] На 23 юни 2023 г. е създадена Работна група за медийна среда и достъп до информация, съставена от магистрати и политически представители. Виж https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/480465-sazdava-se-rabotna-grupa-za-mediyna-sreda-i-dostap-do-informatsiya.