Повече от две десетилетия дигитализацията и технологичният напредък трансформират начина ни за общуване и информиране и се отразяват върху разбиранията ни за света в социален и културен аспект. Съвременната професионална журналистика и производство на новини отдавна са част от една по-широка екосистема за новини и информация, функционираща в дигитална среда, свързана с други социални системи и взаимодействаща с други културни форми. Този глобален процес фундаментално променя публиките, комуникационната среда, аудиторията, редакционния процес на организация и производство на новини в медиите, влияе върху съдържанието, обхвата и разпространението им. Процесът на технологична промяна и цифровизация засяга всички обществени сфери - икономика, политика, наука, образование.
Част от мегапроцесите на глобализация и дигитализация на човешката дейност и обществата, на медийните екосистеми навсякъде по света, българската журналистика се трансформира и то в условията на сложни процеси на преход, на драматични обрати в медийната икономика, политика, професионалните и дискурсивни практики. В периоди на трансформации и кризи журналистиката и медиите като обществени институции попадат в рискови ситуации от различен характер, застрашаващи свободата на словото, професионалните стандарти, а в крайна сметка - плурализма и демокрацията. В същото време медийната индустрия се развива в условия на несигурност, при неблагоприятни икономически показатели - нарастващи разходи и свиване на разходите на домакинствата, а глобалните проблеми като избягването на новини и умората от новини, както и рискът "икономическата слабост да направи новинарските организации още по-зависими от правителствената реклама" водят до трусове и дълбоки смущения, отразяващи се върху медиите и тяхното функциониране.
Професионалната общност по света и у нас, изследователи и учени следят с внимание и загриженост къде свободната журналистика е застрашена, къде свободата на печата е нарушена или изобщо не може да бъде упражнявана, къде журналистите са атакувани и медийното разнообразие е ограничено.
Неизменно кризите и трансформациите се отразяват върху качеството на журналистиката, върху потребителското търсене и ангажираността на аудиторията. Всички тези, но и други рискове пред журналистиката и медиите като обществена институция, са глобални и не засягат само България. Тяхната значимост повиши изследователския интерес на учени и практици, провеждат се отделни проучвания. За съжаление, все още не се прилага цялостна, устойчива и повторно приложима методология за анализ на комплексното състояние на медиите, производството и потреблението на новини както в отделните държави, така и в глобален план.