Актуалност и значимост
на научната проблематика
Съвременното българско общество,
подобно на всички свободни и демократични общества днес, е изцяло „потопено“ в
медиите. Самите те оказват значително влияние върху всички области на социалния
живот у нас – политиката, образованието, икономиката, културата,
здравеопазването и т.н. Технологичното развитие на средствата за комуникация и
процеса на тяхната ускорена дигитализация задълбочава този процес. Времето на
„излагането на медии“ (media exposure) от страна на различни социални групи и
институции се увеличава непрекъснато, като появата на социални платформи за
споделяне на информация съдейства за това.
Българската медийна среда[1] преминава
през динамични и сложни процеси на трансформация през последните две
десетилетия, свързани както с дигитализацията и с промяната в бизнес моделите
на медиите, така и с драстично различния социален, културен, професионален
контекст на комуникациите в глобален мащаб.
Значителните трансформации в
българската медийна среда създават
потребност от нейното дълбочинно изследване с обосновани методи и анализ на
получените данни. Безспорно, състоянието на медиите, производството и
потреблението на медийното съдържание в България се нуждаят от цялостни,
устойчиви и фокусирани изследвания.
Задълбочените проучвания върху:
законовите и етичните норми, финансирането и регулацията на обществените медии;
собствеността на българските медии; промените в същността на журналистическата
професия; пазарните условия; условията на труд на журналистите;
журналистическите компетенции, образованието и обучението са ключови за
развитието на независимата и плуралистична журналистика, за разбирането на
обществените процеси, в крайна сметка - за функционирането на демокрацията.
В научни статии, монографии,
колективни изследвания, дисертации, експертни анализи, социологически
проучвания, годишни отчети, отчети, документи на институции, регулаторни
органи, неправителствени организации, фондации се анализират проблемите на
средата, медиите и журналистиката. Източниците по обекта на изследване са главно академични
изследвания; проучване на професионални и браншови организации; изследвания на
неправителствени организации; информация от регулаторни органи и държавни
институции. Информацията от годишните доклади на неправителствени организации и
фондации, посветени на медийната среда в България, обаче е непредставителна.
Често информацията е спорадична и ѝ липсва приемственост. До голяма степен това
важи и за социологическите изследвания по проблемите на медиите.
На фона на фрагментираните и
непредставителните изследвания на отделни аспекти на медийната среда и особено
на научната и обществена значимост на медийните изследвания, тяхната актуалност
и перспективност са извън всяко съмнение. Още повече, че недостатъчно
системните проучвания върху медийната среда влияят неблагоприятно върху
информираността на медийната гилдия за поддържане на професионални стандарти.
Както изследователите в България,
така и медийните експерти, учени, професионалисти в Европа и по света имат
нужда от достъпен източник на информация, от непрекъснат мониторинг от звено с
доказан изследователски и експертен капацитет, от представителни и актуални
данни, от приемственост на медийните изследвания и устойчивост на наблюдението
и анализа на процесите в медиите и комуникациите в страната.
Подобен устойчив мониторинг и
проучвания върху медийната среда могат да установяват рискове пред медиите и
журналистиката, да улавят тенденции, да извеждат процеси и да открояват
състояния, свързани с журналистиката като четвърта власт и независима институция,
част от демократичните процеси в страната.
Състояние на
изследванията по проблема
В България няма достатъчно
изследвания – нито количествени, нито качествени – които да дават необходимата
цялостна информация за спецификата на актуалната национална медийна пазарна
среда. През последните две десетилетия, а и от началото на прехода у нас са
достъпни отделни информативни, но фрагментарни, несистемни проучвания,
посветени на конкретни страни от осъществяването на комуникационните професии и
медиите.
За съжаление, повечето от достъпните
източници на български изследователи по темата на изследването се отличават с
фрагментираност и липса на систематизираност, като последните сравнително
по-детайлни са от периода 2010-2011 г. (Филева 2010 и 2011, Райчева 2015,
Вълчанов 2019, Митева 2021). От една страна, липсва една единствена устойчива
изследователска методология, която може представително, фокусирано и достъпно
да изследва журналистиката и медиите, от друга - съвременната медийна среда
днес трудно се подлага на
стандартизирани и унифицирани в глобален мащаб критерии на изследване и анализ.
Проблематиките на медиите и комуникациите, рисковете, заплахите, са глобални,
национални или локални, твърде разнообразни, за да бъдат изследвани чрез
универсализиран модел на проучване.
Използваните
изследователски методи са предимно от областта на емпиричното социологическо
проучване, което за целите на проекта не може да се ограничи само с
представителност. По-голяма прозрачност на този етап на състоянието на
медийната среда в България дават изследвания на чужди изследователски
организации. Данните от скорошни техни изследвания[2]
чертаят картината, описана в т. 1.2. Състояние на изследванията по проблема.
Както
отбелязахме, в България няма цялостни и последователни изследвания, които се
отнасят до състоянието на медиите в страната. Основен източник на данни за
промените и състоянието на журналистиката и медиите у нас са анализите и
публикациите на представителите на академичната общност и на практикуващите
медийни професионалисти. Данни могат да бъдат открити и в институционални
документи (Народно събрание, Министерски съвет, Министерство на транспорта и
съобщенията, Министерство на културата - напр. данните от публичния регистър,
създаден въз основа на чл. 7В от Закона за задължителното депозиране на печатни
и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на
медийни услуги, Националния статистически институт). Тук отново възниква
проблемът за фрагментарността, липсата на периодичност и приемственост на
информацията, получена от тези институционални източници.
Данни
за медийната среда в България биха могли да се намерят в годишните доклади на
регулаторните органи (Съвет за електронни медии, Комисия за регулиране на
съобщенията), в докладите на професионални организации в сферата на медиите и
комуникациите (Асоциация на европейските журналисти-България, Асоциация на
българските радио- и телевизионни оператори (АББРО), Българска асоциация на
комуникационните агенции (БАКА), както и на някои български и чуждестранни
неправителствени организации, действащи на територията на страната (напр.
Фондация “Медийна демокрация”, Медийната програма за Югоизточна Европа на
Фондация “Конрад Аденауер”). Годишните отчети на обществените оператори
Българска национална телевизия и Българско национално радио също са източник на
данни.
Опити
за всеобхватни анализи, даващи цялостна картина на състоянието на медийната
среда в България, са правени през 2010 и 2011 г. от няколко групи изследователи[3]. През
следващите години проучванията се концентрират основно върху отделни аспекти и
процеси в медиите и журналистиката. Друг съществен проблем при събирането на данни за състоянието
на медийната среда в България е липсата на “изчерпателна, систематизирана и
периодично предоставяна информация от първоизточниците - самите медийни
структури и журналистите”.[4]
Според
изследователите от IREX[5] резултатът
от основните показатели от изследването говори за една неустойчива медийна
среда, в която страната в сравнително малка степен постига целите на развитие
на свободни медии, на висок професионализъм на журналистите и отбелязва ниска
активност на медийната индустрия. Проведеното изследване доказва, че въпреки че
свободата на словото е защитена от българските закони и от Конституцията на
Република България, в медийната практика журналистите невинаги се придържат към
съответните професионални и етични норми и изисквания. По отношение на
професионализма изследователите извеждат граничещи с пропагандата
журналистически практики, което поставя под въпрос търсенето на истината,
основана на факти, и представянето ѝ пред обществото - основна цел на
журналистическата професия. Често пъти според наблюденията жанрът
“инфотейнмънт” измества сериозната журналистика, навлиза в новините и
в аналитичните предавания. Тревожен феномен според изследването е свързан с
регионалните журналистика и медии, които изглежда не са предпочитани като начин
за професионална и творческа реализация. Един от основните проблеми, свързан с
финансирането на медиите, се състои в това, че обществените медии срещат
трудности поради липсата на достатъчно ясна процедура при изготвянето на техния
бюджет. Това създава напрежение както в
работата им за информиране на обществото, така и по въпроса за тяхното
управление.
Според предварителни данни на доклада
“Worlds of Journalism”[6], чийто
окончателен вариант ще бъде публикуван през 2024 г. може да се заключи, че в
България журналистиката се възприема като рискова професия (брой журналисти
през 2016 г. - 5800, брой журналисти през 2020 г. - 3800; средна възраст на
журналистите - 49.81 през 2021/2022, а през 2016/2017 г. - 41.74 г.; само 61% от работещите в сферата получават
всичките си доходи от работа като журналисти). Като един от най-големите
проблеми в медийната среда в България изследователите посочват корупцията,
състояща се според данните от изследването в: такса „информационно обслужване“
(манипулации при разпределяне на публични фондове за информационни, рекламни и
др. кампании, вкл. и по европейски програми); поръчкови материали (черен или
бял пиар); натиск, рекет и заплахи за уволнение и др. Като тревожна
тенденция се извежда понижаването на
етическите стандарти в журналистическата професия, наблюдение, което се
основава на повишаването на процента на журналистите, които смятат, че това
какво е етично за журналистите трябва да е въпрос на лична преценка - от 24.3%
през 2016/2017 г. техният дял е нараснал до 32.3% в изследването на 2021/2022
г., което е форма на морален релативизъм. По отношение на ключовата ценност за
демократичната журналистика - свободата на словото, преобладаващият отговор на
анкетираните е, че новинарските медии в България имат “известна свобода”
(48,8%). Общата оценка на състоянието на журналистиката и медиите според
изследването в България в момента се описва с думи като “недостойно”,
“трагично” и дори “плачевно”.
Дори краткият преглед на
съществуващите изследвания по интересуващия ни проблем - общото състояние на
медийната среда в България - показва както техния фокус върху частични проблеми
в нея, така и липсата на единен център за медийни изследвания у нас, който
регулярно и последователно да провежда необходимите изследователски дейности.
Създаването на подобен център, каквато е и целта на проекта, ще допринесе
съществено и изследователите, и професионалистите в областта на медиите да
получат ясна картина и добра ориентация в тях, което е условие за добре
функционираща медийна среда у нас.
Това налага събирането на интердисциплинарен екип от
изследователи, който да се заеме и с метаанализ на получените данни. Задачата,
която си поставя екипът на проекта, е да създаде цялостна организация за
медийни изследвания в пазарна среда, редовното им провеждане, анализ и
метаанализ на резултатите, както и достигането до заключения и обобщения, които
се отличават с ясна концептуална рамка, водят до натрупване на ново знание и са
от полза за всички, които се занимават професионално с публична комуникация –
журналисти, медийни изследователи, преподаватели, комуникационни специалисти.
Насоченост на изследванията в съответствие с целите на Националната стратегия за научни изследвания и с обществени предизвикателства, определени в нея, както и с регионални и европейски приоритети
Научните
изследвания, предвидени в настоящия проект, са в съответствие с Националната
стратегия за развитие на научните изследвания на Република България
(обнародвана в ДВ, брой 47 от 13.06.2017 г.).
На
първо място, редовното провеждане на изследвания на актуалния медиен пазар (първо
по рода си подобно начинание в Република България) изпълнява Специфична цел 5
на Националната стратегия: Устойчиво възстановяване на международните позиции
на страната по количество и качество на международно видимата научна продукция.
От една страна, получаването на подобни периодични и подробни данни за
медийната среда у нас ще бъде от полза и за чуждестранните изследователи,
занимаващи се с проблемите на медиите и комуникациите в Източна Европа и на
Балканския полуостров. Така би могла да се придобие цялостна представа как
процесите, свързани с медиите в България, се позиционират спрямо случващото се
в съседните държави или пък да се конкретизират областите, в които страната
изостава спрямо западните държави.
От
друга страна, стремежът на екипа да публикува получените резултати в
индексирани в Web of Science и Scopus издания също е част от изпълнението на
целта за повишаване на видимостта на българската научна продукция по света.
Проектното
предложение е в съответствие и със Специфична цел 6 на горепосочената
стратегия: Повишаване на количеството и качеството на научните изследвания,
свързани с проблеми от регионално и национално значение. Създаването на мрежа
от изследователи, журналисти, учени и наблюдатели ще съдейства за регулярните и
сериозни проучвания на професионалната среда, а създаването по проекта на база
данни, е дейност от национално значение, тъй като тя ще обхваща всички медии в
рамките на страната. Безспорно това ще бъде от полза за изследователите на
медиите и комуникациите от всички висши училища и научни институти в Република
България, както на изследователи от Европа и от света, интересуващи се от
глобалните и регионални проблематики на журналистиката. Проведеният мониторинг
ще установи рисковете и заплахите пред медиите в България, а в публикациите на
научния екип ще могат да се дадат работещи решения за преодоляване на тези
предизвикателства. По този начин екипът на проекта се надява да спомогне за
подобряването на медийната среда в страната.
Не
на последно място, проектните дейности са в съответствие и с реализацията на
Специфична цел 10: Значително интензифициране на връзките на науката с
образованието, бизнеса, държавните органи и обществото, разпространявайки
резултатите от научната продукция.
Осъществяването
на планираните в проекта проучвания е в съответствие и с чл. 2, ал. 1 на Закона
за насърчаване на научните изследвания (ЗННИ) на Република България.
Създаването на ново научно знание в подобно слабо проучвано до този момент поле
е цел, която се простира дори отвъд рамките на настоящия проект, тъй като
екипът има амбиция да развива Центъра за медийни изследвания и мрежата от
изследователи и практици и след приключване на проекта. Като се отчете ролята
на медиите като четвърта власт в демократичното общество, целта на проекта да
допринесе за разрешаването на ключови проблеми и предизвикателства пред
медийната среда всъщност е от значение за цялото общество, а не само на
медийните изследователи или на работещите практици в тази сфера.
Научноизследователският
екип притежава потенциал и възможности както в академичен, така и в технически
и материален аспект да продължи изследванията в тази актуална и важна област на
обществените комуникации и след приключването на проекта.
Проектът е в съответствие и с РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1291/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 декември 2013 година за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) и за отмяна на Решение № 1982/2006/EO, правната основа на европейската програма Хоризонт 2020, предлагайки възможност за задълбочаване на връзката между наука и общество. Чрез включения в точка 6 на проектното предложение План за реализация и разпространение на резултатите от научния проект екипът се надява да успее да укрепи “общественото доверие в науката, като се благоприятства информираният ангажимент на гражданите и гражданското общество по въпросите на научните изследвания и иновациите”.[7]
[1] За целите на настоящия проект и за избягване на
неточни употреби екипът приема следното определение за понятието “медийна
среда”: тя включва всички действащи субекти и обекти в областта на медиите -
печатни медии, електронни медии, онлайн медии, журналисти, медийни експерти,
копирайтъри, ПР експерти, академични изследователи, аудитория, както и връзките
между тях. (MCLUHAN, Marshall. Understanding Media: The Extensions of Man.
Gingko Press: USA, 2003.; SCOLARI, Carlos. On the Evolution of Media.
Understanding Media Change. New York: Routledge, 2023. WIMMER, Roger D., Joseph
R. DOMINICK. Mass Media Research. An Introduction. 3rd ed. California, USA,
1991.)
[2] Изследване на IREX (2017), международна организация за подкрепа на журналисти и
медийни организации и на проекта “Световете на журналистиката“,
международно представително изследване на състоянието на журналистиката по
света (2023)
[3] ФИЛЕВА, Петранка и др. Журналистически професии.
Статут и динамика в България. София: Изд. СУ “Св. Климент Охридски”, 2010.;
ФИЛЕВА, Петранка и др. Журналистически професии. Статут и динамика в България
2011. София: Изд. СУ “Св. Климент Охридски”, 2011; ПЕШЕВА, Маргарита, Лилия
РАЙЧЕВА, Милко ПЕТРОВ (Съст.). Телевизионната среда 2001-2010. В. Търново:
Фабер, 2011.; ПЕШЕВА, Маргарита, Лилия РАЙЧЕВА, Милко ПЕТРОВ (Съст.).
Радиосредата 2001-2010. В. Търново: Фабер, 2011.; ВЪЛЧАНОВ, Иван. Дигитална
журналистика: професионални трансфорамации в конвергентна медийна среда. София:
Авангард Прима, 2019; ПОПОВА, Мария. Аудитория и журналистика: социални и
комуникационни промени в поведението на аудиторията и видовете журналистика.
София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2023. РАЙЧЕВА, Лилия.
Състояние и перспективи пред съвременната медийна екосистема. В: Медиите в
България: 25 години по-късно: национална научно практическа конференция. София:
НБУ, 2015, стр. 91-99.; ФИЛЕВА, Петранка. Дефекти на българския медиен пазар в
три епизода. В: Медиите в България: 25 години по-късно: национална научно
практическа конференция. София: НБУ, 2015, стр. 126-136.
[4] МИТЕВА, Надежда. Журналистиката в България. Състояние
рискове и възможности (2000-2020). В: Към медийно управление, основано на
знанието. Методът Медиаделком. Съст. Петра Шавай. Тарту-Будапеща: 2023.
[5] Изследване на IREX (2017), международна организация за подкрепа на журналисти и
медийни организации
[6] Изследване на проекта “Световете на журналистиката“,
международно представително изследване на състоянието на журналистиката по
света (2023)
[7] РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1291/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И
НА СЪВЕТА от 11 декември 2013 година за установяване на „Хоризонт 2020“ —
рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) и за отмяна на
Решение № 1982/2006/EO, Приложение 1 - Наука и общество.